Избират ли да останат в града под тепетата бягащите от ужаса на войната?
Тя е на 25. Не ѝ се разказва за приятелите на фронта, близките – мишени, пътя до тук… Има една мечта: Да са си е у дома! Ще я нарека Елана*.
Преди 3 години съдбата я среща с неин връстник от Пловдив – работели заедно в хотел на Черно море за едно лято. В екипа били и още две момчета и едно момиче от Украйна. След сезона запазили връзка по между си чрез социалните мрежи.
Седмица след нахлуването на руските войски, пловдивчанинът Виктор прави опити да се свърже с всичките си приятели от Украйна. Единствена му отговаря Елана. Разказва, че момчетата са мобилизирани и не знае какво се случва с тях, а другото момиче вече е успяло до избяга и се намира в Словакия.
Виктор казва на бившата си колежка, че може да дойде в Пловдив с близките си. 25-годишната Елана живее с баба си и брат тийнейджър. Възрастната жена категорично отказва да тръгне с думите: „За мен – каквото ми е писано… Вие решавайте“. Момчето също не иска да се отдели от баба си и така Елана потегля към България с един куфар.
В Пловдив я посреща семейството на Виктор, настанява я в дома си в Смирненски и прави всичко по силите си младата жена да стъпи на крака и да се интегрира.
Те са учудени, че в куфара си момичето не носи дрехи, а работата си. Елана е дипломиран майстор визажист /бел. авт.: завършила е и Винницкия търговско-икономически университет/. Родена е и живяла в областен град в Централна Украйна. Работи по нови, непопулярни за българската действителност технологии. В куфара си е взела техниката и материалите.
Запознанството ми с нея стана докато търсехме салони в Пловдив, на които да представим нейните услуги. на въпроса за какво мечтае, отговаря „Да съм у дома!“.
Оказа се, че Пловдив е тесен пазар за това, което тя може и предлага. Най-общо казано прави полуперманентен грим, скулптирайки лицето, който издържа 24 часа или седмица.
В родния ѝ град нейни клиенти ежедневно са били адвокати, журналисти, бизнес дами, политически фигури… Получи предложение от елитен Day Spa център тук, получи и предложение да бъде настанена в местен хотел заедно с други бежанци, но през това време не преставаше да търси други възможности.
Близо седмица Елана вече е в Словакия, където още на втория ден започна работа. Раздялата ѝ с Виктор и родителите му не мина без сълзи.
“Тук намерих второто си семейство. Благодаря ви! Вие ми дадохте дом и спокойствие, за да намеря пътя си нататък!” – сбогува се, прегръщайки ги просълзена, младата жена.
Преди ден в Под тепето ви разказахме историята на Анастасия – една от малкото украински бежанци, които вече работят у нас, благодарение на придобит статут. Настя избяга от ужаса в Киев, за да се озове зад бара в Artnewscafe.
* имената на участниците в историята са променени по тяхно желание.
Снимките са илюстративни
